На втори януари Православната църква отбелязва паметта на Св. Силвестър, папа Римски. Той е заемал папския престол от 314 до 335 година. Този празник народът нарича Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри. Св. Силвестър се родил в Рим.  . 
   В българския народен календар 2 януари е отреден за празника Силвестровден, разпространен основно в Източна и някои райони на Средна Северна България.   Има очистителен характер и е в чест на едрия рогат добитък – биволи, волове и т.н.
    Названието Риначовден най-добре обяснява същността на обичайните действия – тогава, за пръв път след началото на коледните празници, се почистват оборите. В нощта срещу Силвестровден момците, които са коледували и сурвакали (възможно е да се включат и женени мъже), отново се разделят на дружини – този път, за да посетят домовете, в които се отглежда впрегатен добитък. Известяват за тръгването си с музика и песни, които ги съпровождат през цялото време, а пътя си осветяват с фенери. В тази нощ стопаните и риначите не се срещат и не разговарят, защото „е на лошо“. Портите остават отключени, кучетата са вързани. В обора домакините оставят пита, месо, вино. След като почистят, мъжете взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На някои места стопанинът ги кани на празнична трапеза на следващия ден.
   Ако някой момък е обиден или отблъснат от девойката, която харесва, на Силвестровден може да си отмъсти и вместо да изрине обора, да хвърли още тор вътре. Подобно действие се счита за опозоряващо, затова бащата на момичето бърза да изчисти още преди изгрев слънце. В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде добра и благодатна годината. Според обичая, на трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.
   В по-ново време на този ден празнуват имените си дни Силвия, Силва, Силвана, Силвестър и др.