В края на 2021 г. глобалните нива на надежда и щастие леко намаляват в сравнение с миналата година. Страховете за предстоящи икономически трудности остават високи. Глобалната пандемия очевидно все още влияе на световните надежди, страхове и очаквания. Но личат и значителни различния в отделните региони и страни. Това са някои от изводите от изследването „В края на годината“ – най-дългогодишното глобално изследване на общественото мнение, стартирало през 1979 от „Галъп интернешънъл“.
С приближаването на края на 2021 г. личи надежда за по-добро бъдеще по света, но тя да не достига до нивата, премерени преди няколко години. 38% от световното население сега смятат, че 2022 г. ще бъде по-добра от 2021 г., 27% очакват по-лоша година и 27% вярват, че 2022 г. ще бъде същата като 2021 г. Картината изглежда подобна на тази в края на 2020 г. Годината с най-големи нива на песимизъм по света през новия век все още остава 2008 г. Хората в Индонезия изглеждат в най-голяма степен изпълнени с надежда (76% там очакват по-добра година);Следват хората в Албания (70%), Нигерия (68%), Азербайджан (62%) и Виетнам (59%). Надеждата е слаба в Афганистан (56% очакват по-лоша година) , Турция (също 56%), България (48%), Полша (47%), Чехия (45%) и Пакистан (41%). Гражданите на Южна Корея (54% там очакват следващата година да бъде същата като тази), Италия (48%), Сърбия (42%) и т.н. по-скоро очакват 2022 г. да бъде същата като 2021 г. Така, в крайна сметка, според Индекса на надеждата на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ (отговори „по-добра“ минус отговори „по-лоша“) топ 5 оптимисти са: Индонезия (+72), Албания (+65), Азербайджан (+53), Нигерия (+51), Мексико и Виетнам (и двете държави с нетни стойности +47).
Топ 5 песимисти са: Турция (-34); България (-33); Афганистан (-32); Полша (-30); Чехия (-25). Що се отнася до регионите и големите икономики, съотношението оптимизъм/песимизъм се оказва относително стабилно през последните години. Европа, Русия и Близкият Изток са по-песимистични, докато страните от Азия, например, са по-оптимистични. Надеждата в САЩ, Германия, Великобритания, Австралия и Индия рязко спада в сравнение с изследването през миналата година, докато в Япония, Мексико и Южна Корея то расте значително. Турция е уникален случай с рекорден ръст на песимизма (отчасти и заради значителната инфлация в страната). Очакванията относно икономиката по света са тревожни. Въпреки това няма допълнителен растеж в притесненията в сравнение с миналата година. Днес 26% от хората очакват икономически просперитет за страната си за следващата година, 41% са готови за икономически трудности и 26% смятат, че 2022 г. ще бъде същата като 2021 г. в икономически план. В Нигерия (61% оптимисти за икономиката), Индонезия (58%), Виетнам (55%), Азербайджан (52%) и Албания и Индия (и двете с 49%) икономическият оптимизъм видимо преобладава над песимизма. Очакванията за икономическите трудности са най-сериозни в Турция (72% очакват икономически трудности), Босна и Херцеговина (72%), България (64%), Полша (64%), Румъния (61%), Афганистан (60%) и Германия (59%). Европа като цяло, особено Източна Европа, изглежда по-песимистична – модел, който се е отразявал в проучванията на световната Aсоциация „Галъп интернешънъл“ и преди в годините. Развиващите се региони, от друга страна, често са по-ведри и изпълнени с надежда.
Националният оптимизъм обикновено не е въпрос само на благосъстояние, но зависи също и от възрастта на населението и възприятията за възможности за растеж в бъдеще. Въпреки пандемията и икономическите трудности личното щастие надделява – както винаги. Имаше и по-добри времена, отразени в тези изследвания, преди около 5 години, но все пак, и сега, що се отнася до лично щастие, хората по света остават по-скоро удовлетворени. 57% от световното население сега се приема за „по-скоро щастливо или много щастливо“, над една десета казват, че са повече или по-малко нещастни, а близо една трета казват, че не са нито щастливи, нито нещастни.
