На 1 май светът отбелязва Деня на труда и международната работническа солидарност. Много страни честват обществените и икономически постижения на работническото движение. Денят е един от официалните празници в България. От 1945 г. комунистическата власт започва да го чества всяка година. След края на режима 1 май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви. Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на социалните права.1 май е официален празник в много страни по света, включително в България!
Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4 души[2]. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6 други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни. През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.
