По време на пленарната сесия 10-13.02 на ЕП картината на големите Европейски теми се отразява в няколко основни сюжета. Първият са парите, разбира се – Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. Председателят на ЕНП Манфред Вебер заяви в прав текст, че когато говорим за пари – говорим за бъдещето на Европа. ЕП иска бюджетът за 2021-2027 г. да бъде 1,3 от брутния вътрешен БВП ва Европейския съюз. Докато Еврокомисията предлага 1,1%. Европейският съвет е разделен. Група от страните, смятани за богати, искат да дават не повече от 1 процент от своя БВП като вноска. На извънредната среща на върха, която започва на 20 февруари, държавите членки ще се опитат да постигнат обща позиция относно следващата многогодишна финансова рамка (МФР). Евродепутатите са по-скоро единодушни по извода, че бюджетът е амбициозен и не може да се прави повече с по-малко. От сюжета за парите зависят теми като сигурност, отбрана, кохезионни политики, програмата Еразъм, борбата с климатичните промени, с две думи – доверието на европейските граждани.
    Вторият голям сюжет е Дигилитализацията. Ясно е, че промените вече са в ход и са неизбежни. Евродепутатите са съгласни, че вече сме в ерата на изкуственият интелект. Големият въпрос е как човекът да бъде в центъра на дигитализираната икониката. Безспорно, освен напредък – роботиката и изкуствения интелект крият рискове – дигиталния свят няма граници, но няма и установени правила. Затова трябва да бъдат установени нови социални страндарти, за да не се превърне новата цифрова епоха в синоним на експлотация. Задачата е – социална Европа, подготвена за дигиталния сявят. Политиците признават значимостта на цифровизацията, голямата тема е – Ще води ли тя до дехуманизация. За да има ред в новия хаос на цифровата икономика – незавивисмо от новите форми на заетост и изчезването на длъжности и професии, нужно е хората да бъдат гъвкави. Цифровата Европа трябвада преодолее различията, не да ги увеличи. Евродепутатите говориха още за съживяване на селските райони посредством цифровизация, за по-доброто социално сцепление, за социалната сигурност, добри работни места и приобщаване, за нови социални страндарти. Трябва да се постигне социална защита – задължително е да има обучение и кариерно развитие и да се инвестира в цифровте умения. С две думи – технологиите променят живота ни, начина по който учим, работим и се развличаме, създавайки нови предизвикателства. Но има социални демократични ценности, които трябва да проникнат в цифровия свят чрез установяването на добри норми. Евродепутатите цитираха прогнози, че 48 процента от работните места ще изчезнат след 40 години. Никой не отрича, че дигиталността създава възможности и рискове. Трябва обаче холистичен подход към проблема, съгласни са депутатите. Трябва ни нов социален договор, така че да се справим с проблемите и да не позволим неблагоприятно въздействия в този преход в цифровия свят.
    Третият, но не последен, даже бих го сложила като приоритетен сюжет е Европейския зелен пакт. ЕС пое ангажимент до 2050 г. да стане първият неутрален по отношение на климата блок в света. Глобалната идея е Европейският зелен пакт да подобри благосъстоянието и здравето на гражданите и идните поколения, освен това ще бъдат постигнати по-ниски сметки за енергия, по-чисти въздух, вода и почва. За постигането на тази цел ще са необходими действия във всички сектори на икономиката: въвеждане на по-чисти, по-евтини и поздравословни форми на частен и обществен транспорт, опаковки, годни за повторно използване или рециклиране, по-малко отпадъци, по-малко пестициди и торове, по-добри алтернативи в областта на обществения транспорт, по-здравословни храни, повече продукти, щадящи околната среда в магазините. По отношение на Зеления пакт – финансовият инструмент е Механизмът за справедлив преход. Той е част от Инвестиционния план на Европейския зелен пакт. Това е начинът ЕС да подпомогне регионите и да гарантира, че всички ще спечелят от прехода към климатично неутрална икономика. МСП е ключов инструмент, гарантиращ, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се осъществява по справедлив начин, за да няма изоставени. Въпреки че всички региони ще се нуждаят от финансиране и че това е предвидено в Плана за инвестиции, Механизмът ще предоставя целева подкрепа за мобилизирането на най-малко 100 милиарда евро за периода 2021-2027 г. в най-засегнатите региони, за да се смекчат социално-икономическите последици от прехода. Още при своето избиране председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви своята твърда решимост за борба с климатичните промени, които са „екзистенциално“ предизвикателство и обеща да се погрижи за осигуряването на средства за адаптирането на икономиките към по-ниско потребление на фосилни горива.    
    Европейската комисия предвижда 458 милиона евро от европейския бюджет да бъдат заделени за България между 2021-2027 г., за да ѝ помогне да осъществи преход към по-чиста икономика. Сумата за България е пета по размер – след парите, които са предназначени за Полша, Германия, Румъния и Чехия. Четирите страни ще си разпределят според плановете на Комисията близо 4,5 млрд. Големият въпрос е как ефективно страната ни ще усвои тези средства и избягването на социалнте последствия за регионите, в които ще бъдат засегнати от промените. Въглищните централи например, дават 40% от тока на страната, през зимата и до 60%. При авария се разчита именно на ТЕЦ „Марица Изток 2“, която е най- голямата въглищна централа на Балканите. В нея са инвестирани 1,2 млрд. лева в сероочистващи устройства, като инвестициите ще продължат. Според Зеления пакт до 2030 г. трябва да намалим емисиите до 60%. Около 100 хил. българи зависят пряко или косвено от функционирането на комплекса.
    „Няма да има резултат, ако не постигнем поне 25 на сто от бюджета на ЕС за борбата с климатичните промени“, заяви по време на обсъждането на бюджета пред Европарламента в Страсбург председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
    Сред трите големи сюжета – пари, екология, дигитален свят, дебатът за равното заплащане на жените е част от темата за равенството между половете, която е приоритетна тема за ЕП. През последните десетилетия в Брюксел бяха приети редица законодателни актове, програми и инициативи с цел гарантиране на равенство между мъжете и жените. Принципът за еднакво заплащане при равен труд е залегнал още в основополагащи документи на европейската интеграция като Римския договор. Остава обаче нерешен въпросът с неравното заплащане. В ЕС днес жените получават около 17 на сто по-малко от мъжете. В края на 2008 година ЕП настоя пред Комисията да представи до края на 2009 г. предложение за преработване на законодателството за прилагане на принципа на равно заплащане. За да се засили защитата на жените, ЕС трябва – спешно да приключи ратификацията от страна на ЕС на Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени; да осигури разпределяне на адекватни ресурси за борба с насилието, основано на пола и защита на жертвите; да предостави защита и насърчаване на правата на групи, страдащи от множествени и междусекторни форми на дискриминация, напр. жени с увреждания, чернокожи и цветнокожи жени, жени мигранти и ЛГБТИК лица.