Принцовете Уилям и Хари се подготвят да отдадат почит на своята покойна майка принцеса Даяна за 20-годишнината от смъртта й, като нейни поклонници вече оставиха запалени свещи пред някогашната й резиденция в Лондон. Синовете на принцесата имат организирано мероприятие в мемориалната градина, посветена на Даяна, в двореца „Кенсингтън“ заедно с представители на благотворителните организации, които тя е подкрепяла, включително и тези, които помагат на болни от СПИН и деца в нужда. „Ангажиментът ще позволи на принцовете да отдадат чест на живота и делата на тяхната майка, ден преди 20-годишнината от смъртта й“, заяви в сряда говорител на двореца.
Преждевременната смърт на Даяна преди две десетилетия шокира света. Животът на принцесата, която от срамежлива тийнейджърка с аристократично потекло се превръща в най-известната жена на планетата, и нейната трагична гибел на 36 години все още пленява мнозина не само в родната й Великобритания, но и по света.
„Тя беше лъч светлина в един сив свят“, каза за нея 35-годишният Уилям – по-големият и син и втори наследник на британския престол в нов документален филм по повод годишнината. Две десетилетия по-късно синовете й едва сега намират сили публично да проговорят за нейната смърт – събитие, което продължава да има отзвук в британските монархически кръгове.
Даяна умира при автомобилна катастрофа в Париж в ранните часове на 31 август, 1997 г. заедно със своя приятел – богатият египетски филмов продуцент Доди ал Файед и употребилият алкохол каращ с превишена скорост шофьор Хенри Пол, който се е опитвал да я отърве от преследващите я папараци. Въпреки че за четвъртък няма планирани обществени събития, свещи, букети с цветя и снимки от доброжелатели започват да се трупат пред портите на двореца „Кенсингтън“, а някои от почитателите на принцесата дори носят торта с нейна снимка на нея.
Картината обаче няма нищо общо с морето от цветя, появило се на мястото в седмицата между смъртта и погребението й – изблик на национална мъка, с която някои все още се борят. Уилям и Хари са споделяли за трудностите по разбирането на тази „извънземна“ вълна от публично страдание на хора, които не познават майка им и то във време, когато те самите – на възраст от 15 и 12 години, не са могли да се преборят с нейната загуба.( по материал на Бегенес)
