На 24 юни Православният свят празнува рождението на Свети Йоан Предтечаи кръстител Господен, а народният календар тачи всепобеждаващата природа. Из нашите земи рождението на Йоан Кръстител е известно като Еньовден.
    Смята се, че тогава слънцето изгрява много рано, изкъпано в „жива вода“, преобръща се три пъти и се връща назад. За този ден се казва още, че „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“, което намеква за далечното начало на зимата и за това, че Слънцето вече започва, макар и бавно, да слиза към хоризонта. Според народните вярвания всички болести на Еньовден се къпят в „жива вода“ и от изтърсените капки се образува росата, която е лековита. Преди изгрев слънце се берат полски цветя, от които се прави голям венец, през който всички се провират за здраве, а цветята от венеца се пазят цяла година. Това е денят, в който задължително се берат билки, които тогава придобиват лечебна сила. Според преданията на всички балкански народи в нощта срещу Еньовден магьосници обикалят чуждите ниви и стада, за да привлекат плодородието в своята нива, хамбар или кошара.
     В Южна България е разпространен обичаят „Еньова буля“. В навечерието на празника всяка девойка пуска китка в „мълчана вода“, покрива я с престилка и я оставя да пренощува до розов храст. Еньовата буля е невръстно момиченце, което гадае и нарича, докато вади китките. Правят се предсказания не само за женитба, но и за плодородие, здраве, богатство. Еньовчето е символът на този празничен ден. Народът ни вярва, че на Еньовден с него могат да се излекуват всякакви болести. Отварата му засилва плодовитостта на добитъка и действа магически целебно на бездетните
   Днес имен ден празнуват всички с имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янимир, Янимира, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и тези, които носят имена на билки.