Днес Църквата чества паметта на Света великомъченица София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов. Отдава се почит на добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. София означава мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. И ги дарява на света.
     Преданието разказва, че през втората половина на І и първите десетилетия на ІІ век в Рим живяла благочестива християнка на име София, която според възможностите си вършела милосърдни дела. София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите основни християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Заради непреклонноста си към вярата, пред очите на майка им те били подлагани на жестоки изтезания, но невидима Божия ръка ги пазела. След непоносими мъчения и трите сестри една по една били обезглавени. През 126 г. благочестиви християни погребали светата майка при нейните дъщери. Вяра, Надежда и Любов се приемат за покровителки на децата, защото те самите били още деца.
     Празникът се почита най-тържествено от имениците – Вяра, Верка, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любен, Любомир, Любомира, Любомил, София, Софка.