Представителството на ЕК в България и на Световната банка в София организираха дискусия относно приоритетите за реформи и перспективите за растеж на страната. По време на събитието бе представен и систематичния анализ на Световната банка за България. В дискусията взе участие Атанаска Николова, заместник кмет „Европейски политики и околна среда“ към Община Бургас.
Специално участие в дискусията взеха Тони Томпсън – постоянен представител на Световната банка, и Огнян Златев – представител на ЕК в България.
По време на срещата бе представен системният анализ на страната от Световната банка и потенциалът на България за устойчив растеж и споделен просперитет от главния икономист към финансовата институция Стела Илиева.
Въз основа на оценката за напредъка по постигане на споделен просперитет и намаляване на крайната бедност, в съответствие с целите на България за Европа 2020, бяха представени основните насоки към политиките, които ще имат благотворен трансформиращ ефект.
Акцентите за осигуряване на по-бърз растеж, представени в анализа на Световната банка, бяха подобряването на условия за развитие на бизнеса и привличане на сериозни инвеститори, интегриране на българските фирми на европейския пазар, стимулиране на иновациите.
Това правителство е първото, което събра достатъчно смелост, за да започне сериозна и целенасочена работа по пенсионната реформа. Това заяви представителят на Европейската комисия в България Огнян Златев. Той обясни, че ЕК е въвела консултативен процес, наречен „Европейски семестър”, във връзка със Стратегията 2020. Като всяка година в рамките на пролетта Комисията публикува своите препоръки към всяка една членка на ЕС. Препоръките за България са шест. „От гледна точка на ЕК трябва да се засилят реформите в сферата на публичните финанси, данъчната система, в сектора „здравеопазване”, банковия сектор, пазара на труда, към който е и социалното включване. Съгласно наблюденията на ЕК България оглавява една неособено лицеприятна класация – на млади хора, които са напуснали образованието, но в същото време не работят”, каза още Златев. Разработена е програмата „Младежка гаранция”, която функционира от миналата година, като според него българското правителство се справя доста добре при прилагането й на място. България има препоръки за системата на образованието и подобряване на администрацията на институциите. По думите на Златев, миналата година за България е имало две препоръки повече. „Но това не трябва да ни заблуждава, че някак си сме се оправили с тези две, които са пропуснати, а просто ЕК сега счита, че тези две – едната в областта на енергетиката, а другата – в областта на върховенството на закона, не би следвало да бъдат предмет на програмата за икономически реформи”, разясни той. За сравнение Хърватия има единайсет препоръки за единайсет области, а Германия има шест.