Пристанището е открито в присъствието на княз Фердинанд І.Още през 1899 г. е запален първият български пристанищен фар. При откриването си пристанището представлява басейн с 60 ха площ, има три кейови стени с общ фронт 590 м и дълбочина на акваторията 24 фута. Дотогава целият труд е бил ръчен, като товарите са носени на гръб, върху самари. Докерите са вървяли с товарите по наклонени скели от кея към кораба.  През 1941 г. са доставени първите два крана – 3-тонни електрически, производство на „Шкода”, а на 5 септември 1974 г. официално е открито пристанището за насипни товари. От 1963 г. на 3 мили южно от основния порт, в района на парк „Росенец”, започва работа и терминалът за нефт и нефтопродукти. През 1980 г. влиза в експлоатация терминала „Запад”, който е специализиран в обработка на големотонажни кораби, превозващи черни метали.
     Пристанището разполага общо с 19 корабни места с максимално допустимо газене от 12,3 м.