В 4 часа сутринта на 26-и октомври стрелките на часовниците трябва да бъдат преместени с един час назад.

Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.

От 1979 година до 1996 година включително лятното време започва от 00:00 часа на последната неделя на март и продължава до 00:00 часа на последната неделя на септември.

През 1997 и 1998 година лятното време започва в 03:00 часа на последната неделя на март и продължава до 03:00 часа на последната неделя на октомври.

От 1999 година лятното време започва в 03:00 часа на последната неделя на март и продължава до 04:00 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад – т.е. до 3 часа астрономическо време.

Смята се, че първият човек, който е предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г, но то е било направено на шега.

За пръв път сериозно е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувана през 1907 г., но и той не успява да прокара идеята си.

Идеята за лятно часово време за пръв път се осъществява на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. На 10 март 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.