17-годишната Малала Юсафзаи и индиецът Кайлаш Сатярти, на 60, са отличени за борбата си срещу потискането на децата и младите хора и за правото на всички деца на образование
„Преди една година тръгнах от къщи за училище и повече не се върнах. Прониза ме талибански куршум. Била съм изведена в безсъзнание от Пакистан със самолет. Някои хора твърдят, че никога няма да се върна у дома, но аз вярвам с цялото си сърце, че това ще стане.
Сега се намирам в страна, която е с пет часа по-назад от скъпата ми родина и от дома ми в долината Суат. Моята страна обаче е по-назад не с часове, а с векове“ – пише Малала Юсафзаи в автобиографичната си книга „Аз съм Малала„, издадена и на български.
Когато талибаните завземат долината Суат в Пакистан, Малала надига глас срещу затварянето на девическите училища – въпреки смъртните заплахи срещу семейството й. Едва 11-годишна, тя започва да праща кореспонденции до Би Би Си, за да може светът да види това красиво, но опустошено място през очите на едно дете.
Двамата с баща й подемат открита кампания за правото на момичетата да учат, но през октомври 2012 Малала бива простреляна в главата в училищния автобус. Като по чудо оцелява и се превръща в символ на борбата за свободен достъп до образование, а днес си поделя Нобеловата награда за мир с индиеца Кайлаш Сатярти, ветеран активист за правата на децата.
Неговата сфера на дейност е движението срещу експлоатацията на детския труд. От 90-те години насам организацията му Bachpan Bachao Andolan е освободила над 80 хил. деца от различни форми на робство и е спомогнала те да се интегрират в обществото и да се образоват.
Нобелът за мир не е първото отличие за дейността му – за кампанията, която води срещу съвременното робство, през последните 30 години той е лауреат и на редица други международни награди.
„Всеки трябва да е наясно, че детското робство все още съществува, и то в най-уродливата си форма. И това е престъпление срещу човечеството, което е неприемливо и недопустимо. И трябва да се прекрати“, коментира той след съобщението на Нобеловия комитет в Осло.
