Празникът на Баба Марта е символ на пролетта, който свързваме с пожелания за здраве и плодородие. Това е началото на новия цикъл в природата.
    В народната традиция пролетта идва с Баба Марта. Нейният двойствен образ – ту весел, ту сърдит – представя женското начало, което ражда живота, и в същото време – пак женското, но стихийно, рушащо начало.
    Древна традиция ни пренася в света на траките и прабългарите. Една стара легенда разказва, че траките слагали мартеници, за да отбележат края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Според друга тяхната поява е свързана с идването на Аспаруховите българи. Те вярвали, че в природата съществува злата сила „лошотия“, но мартеницата има магията да защити своя притежател от нейното въздействие.
     Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция – само на ръцете на децата.
     На 1 март е прието най-възрастната жена да почисти дома преди изгрев, да простре навън червена тъкан, за да зарадва Баба Марта и да предизвика нейната благосклонност към къщата и нейните обитатели. На децата и младите булки се връзват усуканите бели и червени конци – мартеници. Те трябва да излязат непременно навън, за да ги види Баба Марта, защото иначе ще я разгневят. (Източник БГНЕС)