Днес се празнува един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Исус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството. На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо Христовото рождение. Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат „Малка Коледа”, „Суха Коледа”, ”Детешка Коледа” или по-рядко – „Мали Божич” и „Крачун”. Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен „Боговица”, „Богова пита”, „Божичник”, „вечерник”, „светец” или „харман”. Той е замесен с „мълчана вода” от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни. Освен този хляб, момата носи и „вит-превит кравай”, който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11.
Сред тях са пълнени чушки с ориз, сарми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Имен ден празнуват: Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин.
