О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Днес се навършват 142 години от деня, в който Васил Левски увисна на Бесилото край София и се превърна в легенда.
Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче, но и до днес остава недоказано кой е предателят на Апостола.
Според историческите документи часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята.
Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва. Според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени – Димитър Общи и Васил Левски. Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 – тогава той още не е навършил 36 години.
„Васил Иванов Кунчев – ЛЕВСКИ е един от ония политически мъже, който още приживе с целостта на личността и идеите си, с единството на думите и делата си печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.“ – музей Васил Левски Карлово.
