22 септември 1908 година е денят, в който княз Фердинанд, управляващ дотогава васалното на Османската империя Княжество България, прочита подписания от него и от правителството на Александър Малинов манифест. Това става в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор тридесет години по-рано. Княз Фердинанд приема титлата „цар на България“.
   Година по-късно Високата порта признава независимостта на България, а след това същото правят и останалите държави. Мястото, което Фердинанд избира, за да провъзгласи Независимостта, не е случайно. Манифестът е прочетен в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, за да се подчертае приемствеността с Втората българска държава. Обявяването на Независимостта е най-високият връх в политическото самоосъзнаване и самоопределение на българската нация в годините след Освобождението. Издига се международният авторитет на страната ни и тя се превръща в равноправна на другите държави. Денят на независимостта е обявен за официален празник от парламента на 10 септември 1998 година.