На 6-ти септември празнуваме обединението на Княжество България и Източна Румелия. През есента на 1885 г. България защитава правото си да върне в границите си земята, която й принадлежи. Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър I.
    Народът отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. След Берлинския конгрес страната ни е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която остава под османска власт.
     Именно населението там започва движение за обединение – през 1880 г. е създаден Български таен централен революционен комитет (БТРЦК), който се бори да осъществи обединението. В началото на 1885 г. начело застава Захари Стоянов, който решава Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Така, на 6 септември 1885 г., след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е арестуван и е създадено временно правителство, начело на което е Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно, с манифест, князът утвърждава официално Съединението на областта и приема да бъде титулуван за в бъдеще като княз на Северна и Южна България.
    На 5 април 1886 г. Съединението е признато и от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Италия, Великобритания, Франция, Русия, Италия) и с българо-турската спогодба, Източна Румелия официално е присъединена към Княжество България.