Свети Герман е покровител на градушките. Чества се на 12 май и се празнува за измолване на дъжд и срещу градушка. Според народното поверие градушкарите били четирима – Герман (12 май), Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Техният главатар бил Герман. Затова този ден се празнува много строго. Никой не смеел да работи каквато и да е работа, за да не бие град. Ако пък се задавал градоносен облак, дедите ни палили свещи на праговете на къщите си и на висок глас призовавали Герман да отнесе градушката в горите. Момите пресъздавали образа на Герман от кукла от кал, приличаща на възрастен мъж и с нея се извършвали всички обреди, които се правят за умрял човек – погребение, оплакване и помен. Това се схващало като символично оплождане на майката земя, в резултат на което ще дойде влагата и изобилието. Тези функции на Герман ни отвеждат в далечни езически времена – той напомня за жертвоприношенията в чест на божествата на плодородието.
    Историческият образ на Свети Герман е живял около 700 година. Бил е константинополски патриарх и син на сенатор, убит от император Константин Погонат. От млади години се посветил да служи на Бога. Заради благочестивия си живот и духовната си просветеност той отпърво станал кизически епископ, а в 715 г. бил избран за цариградски патриарх. Герман е известен като църковен песнописец и автор на съчинения за иконопочитанието, против ересите, изяснение на литургията, поучителни слова и други. На Седмия вселенски събор (787 г.) били прочетени три негови послания за почитането на иконите и името му било вписано в диптиха на светците. От него са останали химни за прослава на светците и за чудесните дела на Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание.