На 9 ноември 2022 г., сряда, от 10 до 11.30 ч. в конферентната зала на Дома на Европа в София ще се проведе дискусия, посветена на Европейски законодателен акт за свободата на медиите. Тя се организира от списание Enterprise с подкрепата на Бюрото на Европейския парламент в България. Целта на дискусията ще бъде да се обсъдят мерките, залегнали в предложения законодателен акт и по-специално въпросите, свързани с условията за развитие на независими медии, установяване на прозрачна и плуралистична медийна среда, независимост и стабилно финансиране на обществените медии и прозрачност на собствеността на медиите и оповестяване на конфликтите на интереси. За участие в дискусията са поканени медийни експерти, юристи, специалисти по медийно право, браншови организации и представители на медиите в България. Отправени са покани към Елена Йончева, член на Европейския парламент (С&Д), Нели Огнянова, експерт по медийно право, Генчо Керезов, заместник-кмет по направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ Столична община, представители на Асоциацията на европейските журналисти, Националния съвет за журналистическа етика, Българското дружество за връзки с обществеността и др. В дискусията ще вземат участие Никола Миладинов, пресаташе на Представителството на Европейската комисия в България, експертът по право на технологиите, медиите и телекомуникациите адв. Жулиета Мандажиева, адвокатско дружество KDBM Law и доц.д-р Александър Христов, Председател на УС на Българска асоциация на PR агенциите /БАПРА/. Добре функциониращите и стабилни медии са ключов стълб за свободата и демокрацията. Тази година обаче в рекорден брой държави по света – общо 28, медийната среда се класифицира като много лоша, според Световния индекс за свобода на пресата, изчисляван от организацията „Репортери без граници“. Организацията наблюдава силна поляризация на медиите и възход на дезинформацията, подсилен от начина, по който функционират социалните мрежи. В България, според шестото проучване за свободата на словото, организирано от Асоциацията на европейските журналисти, един от всеки петима анкетирани журналисти определя свободата на словото като „лоша“, а почти всеки десети – като „много лоша“. Продължава да бъде висок делът на мненията, че намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда. Увеличава се и усещането за несигурност, както и автоцензурата. За да отстоява ценностите на демокрацията, Европейската комисия (ЕК) предложи Европейски законодателен акт за свободата на медиите, който включва правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в Европейския съюз (ЕС). Регламентът включва гаранции срещу политическата намеса в редакционните решения и срещу неправомерното следене, както и мерки за защита на независимостта на редакторите и за оповестяване на конфликтите на интереси. Комисията предлага да се създаде и нов Европейски съвет за медийни услуги, който да насърчава ефективното и последователно прилагане на правната уредба на ЕС в областта на медиите и да подпомага ЕК в изготвянето на решения по медийни въпроси. Новият регламент ще трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и Съвета, преди да влезе в сила. Събитието ще бъде със свободен достъп без такси за регистрация с получена покана от страна на организаторите.
