След скорошния успех на хита “Hold My Hand”, прекарал три седмици на първо място в британската класация , продал 350 хиляди копия и останал в топ 5 най-слушани парчета на Острова, Jess Glynne разкри пълни детайли около дебютния си албум “I Cry When I Laugh”, който излиза през август.
     Jess описва деня, в който подписва договор за запис като „най-щастливият и най-тъжният ден от живота ми”. Професионално, тя е достигнала момента, в който спечелва респекта на индустрията, в която дълго се бори да си извоюва място. Това е доказателството, че нейният талант за пеене и писане на песни е готов да бъде показан на света. В личен план обаче, тя е на парчета след любовна раздяла, която разбива сърцето й и я кара да се съмнява във всичко и всички.
     В крайна сметка има повече от един музикални начини да се справиш с раздяла и със своя нов албум Jess Glynne изследва различни опции. Десетилетие след излизането на “Back to Black”, британският поп е белязан от записи, които документират болката от разбита любов. Албумите за раздели са неговият определящ мотив. Когато започва да документира своите чувства в песента “I Cry When I Laugh” – умишлено противоречие, което говори директно за нейното лично състояние – Jess Glynne решава да поеме по алтернативен и различен път от този на пиано баладите, превърнали се в задължителен елемент на съвременния поп. „Исках този запис да е за надеждата” казва изпълнителката.
      Четирите песни в сърцето на “I Cry When I Laugh” са родени от една травмираща и консумираща афера. Първо е парчето “Hold My Hand”, постигнало невероятен радио успех и направило Jess суперзвезда у дома. Като песен, “Hold My Hand” е химн на положителното мислене и е написана с Janeé „Jin Jin“ Bennett – музикалната соул сестра на Glynne , с която тя работи редовно. Парчето е ключът към разгадаването на останалите водещи сингли в албума. “Don’t Be So Hard” е за усилието да се усмихваш, докато “Gave Me Something” е за това да растеш с мисълта, че ще бъдеш определен тип момиче, и да се превърнеш в нещо друго. Идва ред и на най- мрачния сингъл в записа “Take Me Home”, който е за завръщането отново към онзи тъжен момент. Певицата си позволява една балада в крайна сметка. В една от завършващите песни в албума – ‘Saddest Vanilla’ – Jess пее, заедно с британската поп звезда Emeli Sande, която е и единственият гостуващ артист в албума.
     Готови ли сме за обрат в сценария със сълзливата и сантиментална скръб, която дефинира десетилетието? Готови ли сме за еуфорична мъка? Това е залог, който Jess е хвърлила с точна прецизност в своя дебют, надмогвайки сълзите и припомняйки си простия факт, че дори скърбенето може да даде начало на щастие. „Имам нужда да вярвам” казва тя. „Имах нужда записът да разказва история. Да го чувствам като част от мен”. Като се вглежда вътре в себе си, тя се надява да стигне по-далеч. „Този албум е за момиче, което е било щастливо и с късмет, създаващо малко неприятности, чието сърце бива разбито и намира пътя към възстановяването чрез намирането на надежда, която не оставя да избледнее.”