– Каква е Вашата мисия и кауза в Европейския парламент?
Каузата ми, мисията ми, поставил съм си няколко задачи. Аз не съм в личен план тук, аз тук съм изпратен от една партия, за която са гласували едни хора, аз представлявам и нашата страна. Аз лични свои амбиции не е редно и да имам тук. Ако имам някаква лична цел, тя е на следващите евроизбори, след пет години, вече след четири и половина, хората в България да са наясно за какво гласуват – за това, че в този парламент те наистина изпращат хората, които формират политиката на Европа. Ние в България малко си мислим, че едва ли не, тук в Брюксел и тук в Страсбург, се случва нещо като в приказките, нещо се случва от самосебе си. И ние, едва ли не, трябва да изпратим един, двама, четирима, петима българи, които просто да пазят България от това да не й се случи нещо лошо. Въобще не е така. Хората трябва да знаят, че така, както гласуват за български парламент, така гласуват и за европейски и че в него изпращат не просто, дай да пратим някой от нашите, а трябва да знаят, че примерно, гласувайки за „Има такъв народ“, те гласуват за „Европейските консерватори и реформисти“ (ЕКР) тук. Трябва да знаят какви са техните политики, какво избират, а не просто, както, за съжаление, е било досега, дай сега да се сборим със всички останали и просто да пуснем една бюлетинка повече, така, че там да отиде дадена партия. Хората в България, моята лична цел е да са запознати с това какво се случва в ЕП, кои са европейските партии и когато отидат другия път да гласуват на европейски избори, да гласуват не просто по симпатия, която имат за това какво се случва в България и коя е тяхната любима партия там, а да знаят точно в коя от европейските партии изпращат хората, за които ще гласуват.
  – Успявате ли да се ориентирате в „брюкселския език“, какво все още не може да преведете за себе си и как изглежда речника, с който ще успеете да информирате Вашите гласоподаватели?
„Брюкселският език“ е направен така, че наистина понякога изглежда така все едно два робота си говорят. Институциите са създали такъв език, той е такъв, че понякога виждаш, че дори в нормален разговор, който не касае работа, хората се придържат към този език. За щастие, аз съм член на групата на ЕКР, група, която залага на нормалността и бяга много далеч от този изкуствен език. Ние наричаме нещата с истинските им имена, защото така е нормално. Ние, когато става дума за мъже и жени, говорим за мъже и жени, а не за пол А и пол Б, когато става дума за майки и бащи, говорим за майки и бащи, а не за Родител едно и Родител две. Когато става въпрос да защитим правата на жени, които ще раждат, ние говорим за бременни жени и за жени, които ще раждат, а не за личност, която е готова да даде живот на друга личност. Наричаме нещата с истинските им имена. Ясно е, че някога целта е била да се създаде език, в който да се избегнат всякакви двусмислици и това да е този формалният език, на който се говори в Брюксел, тук говорим – независимо от езика, немски, френски, испански, италиански, този брюкселски език е създаден на всеки от тези езици. Но този език вместо да опростява работата на институциите, той е започнал да служи като наметало, с което се опитват да скрият все повече неща. Особено в последните 10 години на тази разюздана политкоректност, която общо взето, донесе повече вреди на Европа, отколкото да й помогне. Под маската на тази изкуствена политкоректност , се създаде един език, който се стараеше повече да не казва неща, отколкото да ги каже. За съжаление, в една книга като „1984“ на прекрасния Оруел, това вече е описано, този новговор, този език, който е официалният, правилният. Понякога в Комисията по култура ми се случва да споря, особено с представители на „червените“ и „зелените“, като им казвам, че начинът, по който се държат и говорят, ми напомня за езика на Оруел. Фактът е, че в опита си да не назоват нещата с истинските им имена, те са готови 3 часа да говорят, без да кажат нищо, само и само да стои коректно.
  – Успяхте ли да се сработите с българската делегация?
С българската делегация в този състав на парламента още от първия ден имаме добро разбирателство. Разбира се, имаме политически различия, защото представляваме различни политически виждания, но ни събират нещата, които са важни за България. Вторниците в Европарламента ние имаме срещи на цялата делегация и си говорим за това, което предстои в дневния ред и през следващите седмици и месеци и може да засегне страната ни. Имахме доста напоителни срещи с г-жа Захариева, българската еврокомисарка, срещнахме се и с премиера г-н Желязков. Имаме разбирателство по доста въпроси, които са важни за България и се опитваме всеки в своята политическа група да убеждава и останалите си колеги в това, което за нас важно. И когато се изказваме, дали в групата или в комисията, има въпроси, по които хората в българската група сме постигнали съгласие да вървим в една посока, да искаме едно и също. Например сме единодушни, че нашата страна трябва сама да отговаря за границите си, а не, примерно, Фронтекс да поеме охраната. Сами трябва да сме отговорни, но за да се случи това Европа трябва да инвестира. Тя трябва да инвестира не само в охраната в северните граници, Балтийските републики и на Скандинавските, тъй като там имат притеснения, че Русия позволява влизането на мигранти. Ние обясняваме на колегите и те са съгласни с факта, че южната граница е още по-важна, защото, ако те не минат през нас, няма да стигнат и по-нагоре. Искаме да има споделена отговорност, а не да се вменява на граничните държави цялата отговорност, без те да получават никаква помощ. Важно е обаче помощта да се изразява в това, на България да й бъде даден шансът тя сама да защити границите си, а не да бъде пратен на някой друг.
   –  Какво Ви е мнението за новосформираното българско правителство?
Мнението ми, че да има редовно правителство е страхотно да има. По съвсем различен начин изглежда България тук и аз го усещам дори само от разговорите, които водим в нашата група. Щом от групата на ЕКР разбраха, те веднага изявиха желание да бъдат полезни по някакъв начин. Да влезе в контакт с хората, които представляват ИТН. Да видим доколко политиките ,за които се бори групата на консерваторите реформисти ще бъдат приложими чрез хората на ИТН. България изглежда по друг начин. Доскоро румънски и белгийски колеги се плашеха да не стане българската въртележка. Мисля, че това правителство ще бъде много прагматично. Още вчера премиерът Росен Желязков го показа с поведението си. Ние сме били свидетели как през последните години български премиери идват само за потупванията по рамото и за снимките. Желязков показа спокоен и прагматичен тон, абсолютни познания за това, какво трябва да се случи със страната, показа желание това да се случи. Много проблеми са се натрупали в това безвремие на служебното правителство. Разбира се, няма как да няма моменти на колизии на идеи в разговорите, защото са събрани партии, които са различни в политически аспект и преследват различни неща, но всеки от тях е направил необходимите наистина големи компромиси. Съжалявам, че други не намериха сили в себе си да застанат на страната на тези, които поемат отговорност в един супертруден момент. Всички сме наясно, че малко ще са ползите – видимите и никой няма да излезе окичен със златни медали и с розови венци от това правителство. Защото се жертва част от имиджа, за това да се свърши една черна работа, която се е натрупал през годините. Ние сме готови да го направим, другите участници в правителството и тези, които го подкрепят очевидно също са готови да го направят. Това, което ние искаме е, обикновените хора в България да усетят максимално бързо ползите от редовно правителство.
  -Толкова ли е страшен Тръмп и какво трябва да преглътне Европа?
Европа трябва да преглътне самоуспокоението си. Европа трябва да вземе в голяма степен много от нещата, които е оставила в ръцете на други, в собствените си ръце. Европа се беше самоуспокоила до степен, в която е достатъчно да се загради с перки и със слънчеви панели, да спре да произвежда, да разчита на отбраната си изключително и само на един силен партньор в НАТО. Европа просто трябва да се събуди. Френският военен министър каза, че речта на Тръмп по време на влизането му в длъжност, е ритник в задника на Европа. Аз се надявам, че този ритник ще събуди и последните заспали отговорни фактори в Европа, за да им покаже, че Европа трябва да се индустриализира, трябва да произвежда. Трябва да освободи бизнесите – в европейските средни и дребния бизнес от безкрайните, огромни регулации и изисквания. Европа трябва да се върне там, където е била. Хубаво е, че някой от другата страна на Океана се опитва да направи Америка Great Again (MAGA), но в средите на ЕКР, сега се организира събитието MEGA – Make Europe Great Again, което със сигурност е време е да се случи. Страхотно е, че в Америка има партньор, който вижда консервативните ценности, като нещо нормално. Защото „консервативно“ не е мръсна дума, „консервативно“ не значи да обичаш старото. „Консервативно“ е да обичаш нормалното, там където то е нормално. Радваме се, ЕКР е близко до новата администрация, може би в този ЕП групата на ЕКР стои най близо до администрацията на Тръмп. Г-жа Джорджа Мелони само до преди месец беше преседател на групата на консерваторите, която подаде своята оставка, за да се съсредоточи в работата си на премиер на Италия. Но, така или иначе, по много други линии ЕКР е близо до тези хора. Трябва да бъдем изключително внимателни, защото повече от ясно е, както гласи клишето: в политиката няма вечни приятели, има вечни интереси. Очевидно, че Доналд Тръмп показа, че за него първо са интересите на Щатите, след това всичко друго. На мен, донякъде ми беше смешно – как в момента, в който се закле за президент, колко много хора се нарекоха неговите приятели, но, той не нарече никого свой приятел. Европа трябва да е реалист, да внимава, все пак, и да разчита първо на себе си, чак след това на всеки друг, когото би смятала за приятел.
 – Дойде ли краят на историята… по Фукуяма, на либералната история?
 Ще ти отговоря с думите на съпредседателя на групата на консерваторите реформистите, на г-н Никола Прокачини, който по един друг повод каза, че „Ние сме на правилната страна на историята.“ Макар че, ако си представиш историята като една лента на Мьобиус, от която всяка страна нешо се случва, но в този момент, аз също се чувствам, с това, което се случва в Европа и света – Да, ние сме на страната на разума. Ние сме от страната на тези, които от няколко месеца, още в кампанията в България, а тук в Европа от години, се говори за това, как либералните и зелените идеи може да са много красиви, но, когато се опитваш да ги направиш задължителни, и когато се опиташ да зачеркнеш здравия разум, за да бъдат приети те, това не това не води до нищо добро. Сега се радваме, че хората се събуждат и го виждат. Може би, наистина им трябваше един шамар като доклада на Марио Драги, в който той констатира неща, които нормалните хора отдавна говорят между себе си и всеки нормален икономист и политик вижда. Това беше, общо взето, една плесница за събуждане на всички тези зелени и либерали, които, като в една детска игра, си слагаха ръката пред очите и казваха: “щом аз не го виждам и то не ме вижда“. Но то те вижда и те преследва и в момента е добре някак да успееш да избягаш от него.
  В интервюто въпроситe поставиха: А.Янакиева, радио MIXX  и  Марин Колев, БТА