Започна кампанията „Бург на годината“, в която се докосваме до най-достойните бургазлии, достигнали висоти в проявленията на своя талант. Тази година сред номинациите е Керана Ангелова. Романът “Слънчогледи за Мария” на бургаския творец спечели вота на читателите и е избран в Топ 10 на най-големия литературен конкурс „Горещия списък“ за 2024 г. в Германия, Австрия и Швейцария. За нас е истинско предизвикателство да се потопим в не-обичайния език на високото, което литературата е. Безспорно поезията на книгите няма как да се разкаже в интервю. Затова предлагам да тръгнем от пределите на реалността, преди да влезем в магията на чисто литературното!
Въпрос: Разкажете ни повече за признанието, което получава българската литература с номинацията на “Слънчогледи за Мария“.
Керана Ангелова: Конкурсът ХОТЛИСТ , в превод „Горещия списък“, е най-големият конкурс в немскоезичното литературно пространство, в него с най-добрата си книга, издадена през годината, участват издателствата от Германия, Австрия и Швейцария.  Тази година в него участваха 204 издателства с оригинална или преводна книга. От тези 204 заглавия жури в широк състав от 16 човека предложи в надпреварата да продължат 30. От тях следващо жури в по-тесен  състав от петима литературни специалисти избра топ 10.  Членовете на тези журита бяха от трите немскоезични страни. За радост на моите издатели от Швейцария, „Слънчогледи за Мария“ попадна и в Топ 10. На този последен етап беше отчетен и Вотът на читателите, за моя радост и още повече за моя изненада безапелационно на първо място застана „Слънчогледи за Мария“.
Въпрос: Какви чувства предизвика у Вас новината за успешното класиране на“Слънчогледи за Мария“ на самия финал?
Керана Ангелова: По време на церемонията, която се излъчваше на живо от Франкфурт с представянето на номинираните книги от Топ 10, преводачката Виктория Димитрова Попова ми изпрати видео, за да мога и аз, макар и от разстояние, да присъствам. Не говоря и не разбирам немски, но когато гледах водещия Аксел фон Ернст с моята издателка госпожа Шенцле да представят „Слънчогледи за Мария“, в рамките на тези десетина минути освен името си и това, че романът ми печели Вота на читателите, чух многократно да споменават „българската литература“. По някое време чух госпожа Шенцле да казва „Бургас на брега на Черно море“ и точно в този момент истински се зарадвах. Мисля че съм наясно с чувството, което изпитах. То е абсолютно непатетичното, интимно и сакрално осъзнаване, че  патриотизмът всъщност е ни повече, ни по-малко чувство за съдбовна принадлежност към мястото, на което се случва животът ни. Той няма нищо общо с кресливия, въздухарски, отблъскващо неискрен „патриотизъм“ на повечето от българските политици. Бях щастлива да чуя, че в сърцето на литературна Европа с уважение споменават името на моя град и това ме развълнува по специален начин. 
Въпрос: Как една книга – и автор, разбира се, – стават „известни“? Как се случва успехът на книгата? 
Керана Ангелова: Мисля, че има съществена разлика в това да ти се случи успех – във всичката условност на понятието – в България и в чужбина.  В ХОТЛИСТ 2024 в състава на журитата имаше специалисти от трите страни – Германия, Австрия и Швейцария. Имената на повечето от писателите, участващи в класацията, бяха непознати за тях. В това число и моето, разбира се. В такава ситуация една книга може да разчита единствено на себе си и на качествата, които евентуално притежава. Такава класация в най-голяма степен е честна и не подлежи на съмнение. 
Въпрос: Променят ли се принципите на литературност със самия акт на рекламирането на едно художествено произведение?
Керана Ангелова: Не знам дали принципите могат да бъдат променяни чрез рекламата, но знам колко е важна тя за това добрата литература да достигне до читателите, които заслужава. Преди няколко години в Швейцария беше издаден на немски език друг мой роман, „Елада Пиньо и времето“. Бях поканена да го представя в най-големия център „Кауфлойтен култура“, названието му означава „закупена култура“, т е. входът е с билети. Това е най-старият и изключително престижен център в Швейцария за представяне на писатели от цял свят, всяко събитие продължава в рамките на час и половина. В деня на представянето, докато с преводачката се разхождахме из Цюрих, на улицата любезно ни заговориха две дами, които дискретно поглеждаха и към мен. Когато си тръгнаха, преводачката ми обясни, че са се спрели да се информират аз ли съм писателката от Източна Европа и споделили, че са си купили билети за вечерта, пожелали ми успех.  Останах изненадана, че просто ей така са се досетили коя съм. Получих отговор, който почти ме шокира, доколкото такова нещо в България не е възможно да се случи. Обяснението на преводачката беше, че из Цюрих има билбордове с лицето ми и с кратък абзац от романа, затова съм станала разпознаваема.  Литературно събитие със закупени билети, с пълен салон ценители на литературата и с предварителна реклама за това събитие по начина, по който я реализират там – такова чудо едва ли ще дочакаме скоро у нас. Ако това все пак се случи, ще повярвам, че литературата и в България е дочакала добрите си времена.
Въпрос: Какво най-често Ви питат читателите? Доколко авторът има значение за тях и кога той, все пак, има право да каже за/на нечия интерпретация – „Не съм искал да кажа това“?
Керана Ангелова: Читателите питат за всичко, което ги е провокирало да зададат своя въпрос. Понякога и самият въпрос, интелигентен и задълбочен, провокира най-точния отговор, който може да е удовлетворителен за него. И да, авторът винаги има значение за читателя, но и читателят за писателя – като равнопоставен събеседник. В противен случай обратната връзка няма да бъде осъществена.  Иначе едно произведение на литературата е ценно с това, че предоставя на читателската аудитория възможност за различни прочити. Писателят има право да се опита да защити своето произведение единствено когато тази интерпретация е тенденциозна и злонамерена.
Въпрос: От сферата на злободневното – няма да питам четящ ли е човекът на пост-пост модернизма, а има ли анти-ценности в масовата култура, респективно литература?
Керана Ангелова: Анти-ценностите са онези, които се противопоставят на ценностите в ценностната система на обществото, на човека. Ако едно произведение толерира расизъм, ксенофобия, насилие… това са анти-ценности. Към тях бих добавила и квази- ценностите на днешния „патриотизъм“. Слава богу, в полето на истинската, сериозна българска литература бурените на тези токсични понятия не виреят. 
Въпрос: Има ли банално в литературата? Ще перифразирам Ваш текст „Винаги ли е необходимо сериозните писатели да се захващат с трудни, тежки, потресаващи теми“? От всеки живот ли става добър роман?
Керана Ангелова: От всеки живот става добър роман. Неоспоримо. Стига да го разкаже талантлив писател. Всяко човешко присъствие на тази планета е уникално, всяка човешка съдба е достойна да бъде литературно интерпретирана. Иначе в литературата неизбежно съществува и баналното. Уморени изразни средства, беден език, елементарен сюжет, липса на стил…  За жалост българската литература прелива от такова разказване. Писателски амбиции без покритие.  Но това всъщност е процес, редом с талантливото, интересното, оригиналното да търси начини за изява и скучното, баналното, безинтересното. Какво да се прави, под това небе всеки има право на себеизразяване.
Въпрос: В коя дума ви се иска да се превърнете?
Керана Ангелова: Ще дойде време, ще се превърна във всичките свои думи, от всичките свои книги.
Въпрос: На коя дума бихте дали друг смисъл? Керана Ангелова: И бездруго съществуват много думи, които в определен контекст могат да означават едно, в друг контекст да придобият нов смисъл. Но ако трябва не просто да дам друг смисъл, а направо да я обезсмисля, да направя така, че да изчезне в забрава вовеки веков, това е думата „война“.
Въпрос: Кое от вашите произведения може да стане добър филм. А касов?
Керана Ангелова: Мисля, че преди всичко това е романът ми „Елада Пиньо и времето“. По негов текст вече петнайсет години на сцената на Малко театро в Будапеща живее много успешен моноспектакъл. От „Слънчогледи за Мария“ също може да стане и отличен, и може би касов филм. И да, от „Мястото Янтара“ също. Въпрос: Кой (или какъв) е въпросът, който искате да Ви задам? А на кой (на какъв) нямате отговор?
Керана Ангелова: Можете да ми зададете всякакви въпроси.  На някои от тях със сигурност имам отговори. А за които нямам, честно ще си призная, без да е необходимо да залъгвам и вас, и себе си, че съм научила всичко в този живот.
Въпрос: Какво пожелавате на нашите слушатели?
Керана Ангелова: Понеже наближава Никулден, а ние, морските хора, имаме привилегията наш покровител да е Светецът на чудесата, бих искала да пожелая на слушателите, които са в затруднено положение и имат нужда от някаква помощ, да им се случи чудото на неговата закрила.
Екипът на радио MIXX благодари на г-жа Керана Ангелова, която и в това интервю ни показа ефирната лекота на перото си, заради което е и номинацията в инициативата!   
Керана Ангелова влиза в кампанията“Бург на годината 2024″ за ефирната лекота на перото, за изящните следи, които оставя в литературата. “Слънчогледи за Мария” е в списъка на най-добрите книги в Германия за 2024!