С 201 гласа „за“ и нито един „против“ и „въздържал се“ депутатите одобриха единодушно предложението на Министерски съвет за въвеждане на извънредно положение на територията на цялата страна. Мярката е срещу разрастващите се случаи на заболели с коронавирус и ще бъде в сила аз 1 месец – от 13 март до 13 април. По време на дебатите стана ясно, че първоначалното предложение е било извънредното положение да бъде безсрочно, но то не е срещнало одобрението на една част от депутатите. В крайна сметка предложението бе подкрепено от всички парламентарни групи. 
    „Развълнуван съм и съм горд от българския парламент. Показваме на хората, че можем да преодолеем противоречията и да работим в интерес на народа“, заяви премиерът Бойко Борисов пред депутатите след гласуването. За нарушителите на карантинния период ще се прилага разписаното по закон наказание от 1 г. затвор, посочи Борисов.
   Обявяването на извънредно положение ще улесни правителството при вземането на решения в сегашната ситуация, обясни и вицепремиерът Томислав Дончев:  „Това, че е обявено извънредно положение, не означава, че се случва нещо чак толкова извънредно. Въпросът е да се развържат ръцете на държавните институции да могат да вземат мерки, които не са прилагани в момента, включително – това беше коментирано и на председателския съвет – да се създаде бърз работен формат между експертите от министерството, от изпълнителната власт, със съответните комисии в парламента, за да могат да материализират част от предложенията за законодателни промени още следващата седмица“.
   Това е първото извънредно положение в най-новата история на България.
   Какви правила важат при извънредно положение Освен в Конституцията, подробно разписани правила при извънредно положение има и в Закона за отбраната и Закона за защита при бедствия.
     Според разписаните в Закона за отбраната правила, при извънредно положение държавните органи и въоръжените сили могат да ограничават или забраняват граждански полети, особен режим на корабоплаване, ограничения при преминаването през държавната граница на Република България. Властите имат правото да ограничават движението по основни пътни артерии, движението на влакове и установяват контрол върху пътниците и товарите. Текстовете допускат ограничаване на свободното придвижване на гражданите и превозните средства. Те ограничават или забраняват достъпа до държавни учреждения.  При необходимост от защита на националния интерес, живота и здравето на гражданите, се прилагат и други мерки, които не противоречат на международните актове.
   При извънредно положение се конкретизират и нормативните актове, чието действие се спира.  В Закона за бедствията е уточнено, че обявяването на „извънредно положение“ се осъществява в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г., Допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1977 г.
    Според Конституцията, въпреки въведеното извънредно положение има и права на гражданите, които не могат да бъдат ограничени. Това са:
Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие. Остава в сила наказателната отговорност. (2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.- Личният живот на гражданите остава неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Не може бъда ограничавана свободата на мисълта.