Свързахме се с Теодор Стойчев – ръководител на Бюрото на Европейския Парламент в България, което има за цел да предоставя информация на гражданите, медиите, неправителствените, младежките организации и държавните и общински администрации за ролята на Европейския Парламент и в по-общ аспект на Европейския Съюз, за да научим повече информация от първа ръка затова кои са нещата, които прави Европейския Съюз срещу Ковид-19.
92,9фм – Здравейте! Благодаря, добре! Надявам се и вие да сте така, както и вашите слушатели.
Т.Стойчвев – Благодарим! Дано да е така.
92,9фм -И направо минавам към първия въпрос: Какво правят европейските институции за ограничаване на разпространението на корона вируса?
Т.Стойчвев – Европейските институции реагират бързо и се опитват да направят каквото е по силите им, тъй като тук е момента да отбележим, че в крайна сметка според договорите, които регламентират Европейския съюз, правомощията в областта на здравеопазването например, както и примерно в областта на образованието, много се говори за това напоследък, поради затварянето на училищата изцяло в държавите-членки, т.е. в националните правителства. При все и тази ситуация, ЕС се опитва възможно най-бързо да вземе най-адекватните решения за преодоляването на последствията от тази криза, преодоляването на разпространяването, т.е. намаляването на разпространяването на заразата, както и най-важното – да се помогне на държавите да преодолеят последствията от кризата, която със сигурност ще настъпи след отминаването на пандемията – икономическата криза с нейните социални последствия. Така че, има един доста широк пакет от мерки, които и в момента продължава да се приема, за да могат да бъдат подпомогнати държавите в ЕС да преодолеят тези наистина много тежки мерки, които са принудени да вземат в условията на пандемия.
92,9фм – Как се гарантират наличностите на медицинско оборудване и това, че държавите-членки могат бързо да го получат при равен достъп?
Т.Стойчвев – Сега първо се гарантира разпределението на необходимите предпазни средства, както и медицинско оборудване в рамките на ЕС, като така или иначе в момента е спрян износа им за държави извън ЕС, като съответно количествата, които са в наличие в държавите могат да бъдат пренасочвани вътре между тях. Въпрос, естествено, и на желание на националните правителства. Друг много важен елемент е който още в самото начало бяха взети мерки от страна на ЕС, бяха одобрени и от ЕП, е съответно постигане на общи поръчки, на общи обществени поръчки от държави-членки, които да се включат и да могат да получат възможно най-добра цена за подобно медицинско оборудване, както и за защитни средства. България също се включи в подобна обществена поръчка, която беше пусната от Европейската Комисия, като участват 26 държави, така че наистина да могат да получат възможно най-бързи граници на добра цена за подобни предпазни средства и медицинско оборудване, като и съответно и самия ЕС отделя средства, примерно от структурни и кохезионни фондове. По последна информация 3 милиарда евро са насочени в тази насока от ЕК, съответно в закупуването на, за подкрепа на здравеопазването в държавите-членки и съответно 300 милиона евро от тези 3 милиарда евро са отделени за подпомагане на натрупването точно на защитно облекло и съответно на медицинско оборудване.
92,9фм – Има ли перо в бюджета, което да подпомага научните изследвания?
Т.Стойчвев – Това беше друга политика, която много бързо беше задействана от страна на ЕС, като съответно това е и ресор, който попада под управлението на българския еврокомисар Мария Габриел, която веднага предприе мерки и бяха отпуснати над 40 милиона евро, които да подпомагат различни компании, в търсенето на решения, съответно в намирането на ваксина и в разработването на различни медицински решения на проблема с пандемията, като съответно тези средства бяха удвоени наскоро и вече над 90 милиона евро са предоставени на различни изследователски компании в този бранш в рамките на ЕС, тъй като знаем, че ЕС има едни от най-напредналите компании в тази насока, така че те наистина да имат средствата, трябва и да наемат и допълнителен персонал и да могат да се извършат възможно най-бързо най-необходимите изследвания, за да се постигнат конкретни резултати в борбата с вируса.
92,9фм – Много важен въпрос според мен: Как ще бъдат подпомогнати държавите-членки за облекчаване на социално-икономическите последици от пандемията?
Т.Стойчвев – Това именно са и най-сериозните мерки, които предприе ЕС, те бяха гласувани миналата седмица на спешно дистанционно заседание на ЕП, като бяха отпуснати общо 37 милиарда евро на държавите-членки от различните структури от кохезионния фонд – средствата, които трябваше да бъдат върнати, тъй като не са използвани от държавите в бюджета на ЕС, но се реши те да бъдат предоставени, да им бъдат оставени в тяхно управление, така че да могат да инвестират в различни мерки, свързани от една страна с подпомагане сектора на здравеопазването, на медицинските работници, в закупуването на медицинска техника, която да подпомогне преодоляването на пандемията и от друга страна на мерки срещу безработицата, икономически мерки, насочени към малките и средните предприятия, и не само, разбира се. Така че, това беше една сериозна финансова инжекция в бюджета на всяка една държава. Според разчетите, които излизат за България, България ще има възможност да разполага с над милиард 350 милиона евро в тази насока, така че единствено това е нещо, което би подпомогнало много преодоляването на съответните икономически и социални последствия от кризата. Вчера също така на прес-брифинг на ЕК беше обявено от нейния председател, че се създава и нов инструмент, така наречения инструмент „SURE“, който да дава възможност за кредитно обезпечаване на вземане на заем от страна на държавите-членки в размер на 100 милиарда евро, така че отново тези средства да бъдат насочени към запазване на заетостта в държавите-членки, към запазване на икономическата стабилност на операторите в икономиките на държавите, за да могат след минаването на медицинската криза, на пандемията те да могат наистина да функционират отново пълноценно, да не загубят своите пазари и да не стигаме до голяма безработица.
92,9фм – Продължаваме на тема „Финанси“ – каква е финансовата подкрепа на Европейската Централна Банка за намаляване на отрицателните последствия от кризата?
Т.Стойчвев – ЕЦБ оповести серия от мерки, с които да се дадат необходимите налични средства отново на държавите-членки, като още на 19 март тя се ангажира да предостави 750 милиарда евро по програма за спешно изкупуване на ценни книжа от държавния и частния сектор в Европейския Съюз, като целта е да се облекчи държавния дълг по време на кризата. Бяха предоставени и други 120 милиарда евро за други количествени облекчения в държавите-членки, както и други 20 милиарда за изкупуване на дълг. Допълнителни 500 милиарда евро са мобилизирани от така наречения европейски механизъм „Стабилност“, който в крайна сметка води до намесата само на Европейската банка до над 2 трилиона евро.
92,9фм – Как подпомагате хората, които са европейски граждани да се завърнат в родината си след ескалацията на Ковид 19?
Т.Стойчвев – Това беше една от другите спешни мерки, които бяха обсъдени и предприети от страна на европейските институции, тъй като това попада вече пряко в правомощията на европейските институции – съответно да бъдат организирани полети и да бъдат предоставени средства за държавите-членки и съответно на европейско ниво, за да могат да бъдат прибрани тези европейски граждани, които се оказаха хиляди, ако не и десетки хиляди, които бяха по различни места в света. Само за България над хиляди хора са се възползвали вече от тази мярка и успяха да се приберат. Организират се полети, с които например европейски граждани се изтеглят от различни държави, в които има кризисни ситуации и не само, вече целият свят е обхванат от тази криза. Примерно в такива самолети, които се организират от дадена държава могат да се качват не само нейните граждани, но и от другите държави-членки на европейския съюз, които са заявили подобно желание примерно в своите дипломатически представителства или в други дипломатически представителства на ЕС, тъй като всеки един гражданин на ЕС по света може да търси защита от ЕС в някои от другите представителства, ако няма такова посолство или консулство на неговата държава-член в дадена трета държава, в която пребивава в този момент.
92,9фм – А как оценявате международното сътрудничество и солидарност – следващия ми въпрос?
Т.Стойчвев – Международното сътрудничество е изключително важно. Най-важна е, в крайна сметка, разбира се, солидарността между държавите-членки. Помощ, която да си оказваме сами на себе си, имам предвид вътре в ЕС. Гледайки по новините виждаме как примерно в претоварени райони във Франция – граничи с Германия, болни се извозват в германски болници, за да може да бъде оказана адекватна помощ. Това е процес, който предполагам и ще се засилва във времето, ако има необходимост от подобни трансфери на съответно заболели от Ковид 19, но разбира се, и помощта, която оказваме в раздаване на различно медицинско оборудване и съответно предпазни средства, които са изключително важни. Виждаме, че и трети държави извън ЕС оказват подобна помощ, както и ЕС в началото на кризата оказа съответно такава помощ на Китай. Така че това са едни реципрочни мерки, които показват едно добро сътрудничество и биха ни помогнали да преодолеем кризата по-бързо и на по-малка цена, като разбира се, тук винаги се поставя въпроса отново от държавите в ЕС затова, че трябва да засилим своя ресурс за справяне с подобни кризи в бъдеще. Надявам се да няма такива. Очевидно е, че те стават много бързо и много лесно се разпространяват в един глобален свят, в който живеем. Така че наистина държавите вътре в ЕС да имат собствени производства и собствени ресурси, за да могат адекватно да предпазят своето население.
92,9фм – Сътрудничите ли с частни компании, за да избегнете пренатоварването на интернет и как едновременно могат да бъдат избегнати негативните последици за околната среда, като същевременно се подкрепи и авиационния сектор например?
Т.Стойчвев – Да, от самото начало започнаха различни консултации и мерки, които да доведат до по-нормално съществуване в условията на карантина или на изолация, както в повечето държави в ЕС. Например под давлението на европейските институции много частни компании като например Netflix, Youtube, Facebook, се споразумяха да намалят качеството на своите видеоизлъчвания в рамките на Европа, на ЕС, за да се избегне пренатоварването на интернета, тъй като все повече хора си седят вкъщи и използват подобни услуги. Другата важна мярка, която беше гласувана в ЕП миналата седмица, беше насочена към авиационния сектор, тъй като предполагам, не малко хора са чули за така наречените призрачни полети – много от авиокомпаниите, които така или иначе са разсрочили своите полети, са задължени дефакто да ги осъществят, независимо дали имат един или нула пътници за дадения полет, поради простата причина, че ако не излетят, те могат да загубят своите слотове на летищата, които са изключително важни в този сектор. Това е за да се избегне наистина прахосването на ресурси и най-важното подобни полети замърсяват много околната среда. ЕС предприе мерки да бъде продължено използването на тези слотове до към края на годината, като съответно авиокомпаниите не са задължени да предприемат такива полети само и само за да могат да запазят своите места на летищата.
92,9фм – А един много важен въпрос: Какви са мерките, които ЕП взима за подпомагане на разпространението на надеждна информация относно препоръките за здравето? Как можем да се предпазим от фейк новините?
Т.Стойчвев – За съжаление ние наблюдаваме този процес много активно и наблюдаваме наистина голямо разпространение на подобни фалшиви новини. Има за съжаление много частни компании и лица, организирани дори на доста по-високо ниво. Кампании, които целят да разпространяват невярна информация относно заразата, както и се възползват от това да провокират различни настроения в европейските граждани. Много европейски депутати изразяват своето отношение по този въпрос спрямо конкретни държави, които разпространяват подобна информация и се опитват в крайна сметка да разклатят доверието в европейските институции и ЕС сред неговите граждани. За това е важно във всеки един момент да проверяваме много добре информацията, която се появява в социалните мрежи, в интернет сайтовете, които ползваме, за да не се окаже, че сме жертва наистина на подобни манипулации. Вчера съответно отбелязахме и Международния ден за проверяване на фактите, т. нар. fact checking, в който ние имаме и една кампания, в която се опитваме да говорим за рисковете, свързани с разпространяването на дезинформация.
92,9фм – Конкретен алгоритъм имате ли как да се ориентираме в безкрайното море от информация? Един алгоритъм, който да дадете накратко?
Т.Стойчвев – Конкретен алгоритъм нямаме. Ние просто наблюдаваме голям брой от медиите в държавите-членки на ЕС, както и различни тенденции в социалните мрежи. Конкретният алгоритъм според мен е както винаги, тъй като и да не забравяме, че и преди време е имало подобни фалшиви новини, но с по-малко разпространение, тъй като те примерно се разпространяваха от някои медии, в смисъл традиционни медии. Това не е нов феномен, няма и да изчезне и той винаги се е основавал в крайна сметка на здрав разум в справянето на фалшивите новини и дезинформацията. Здрав разум на основата, че ако видиш нещо, което ти се струва съмнително, а и не само, е хубаво да го провериш и някъде другаде, което в момента в условията на интернет обществото, в което живеем, става наистина в рамките на няколко минути максимум и отнема няколко клика, така че да видим дали дадена информация, която може да звучи много бомбастично или много сензационно, дали наистина е вярна. Това наистина е нещо, което ще продължи и след кризата, в момента е особено опасно, тъй като някои моменти някои от новините наистина засягат буквално здравето и съществуването на хората. Така че е важно, когато се информираме за нещо, когато виждаме някаква
информация, да проверяваме много добре, да видим и някои източници, тъй като наистина информацията е изобилна и в социалните мрежи всеки споделя, всеки е автор на дадена информация. Но е важно в този смисъл да проверяваме и да имаме надеждни и сигурни източници на информация, най-вече национални и международни институции, които дават информация по въпроса с Ковид-19, затова наистина да не станем жертва на манипулация.
92,9фм – Благодаря много за този изчерпателен отговор и последния ми въпрос е: Кои са основните европейски ценности, които ще останат въпреки Ковид-19?
Т.Стойчвев – Основните европейски ценности са според мен солидарност, която ще се и засили между държавите и между хората. Важно е наистина това, което основава ЕС – демокрация, права на човека, отворена пазарна икономика, свободно циркулиране на хора, на стоки и на капитали между държавите в ЕС. Да се запазим и да излезем в крайна сметка по-силни от тази криза, защото очевидно е, че кризи има непрекъснато. Преди десетина години си спомняме силната икономическа криза, която обхвана целия свят. Сега имахме мигрантска криза, в момента имаме криза с пандемия, подобни кризи ще има и в бъдеще сигурно различни. Важно е наистина как се справяме с тях, какви мерки предприемаме заедно и да запазим, пак казвам, тези основни ценности, свързани с правата ни като европейски граждани и функционирането на нашите държави в ЕС, така че наистина да можем да гарантираме един добър живот на всички нас като граждани.
92,9фм – Много благодаря! Теодор Стойчев – ръководител на Бюрото на Европейския Парламент в България, с цел да предоставим информация от първа ръка за това, кои са нещата, които ЕС прави срещу Ковид-19 за радио MIXX. Благодаря още веднъж за изчерпателната информация!
Т.Стойчвев -Благодаря Ви и аз!
Интервю на Антония Янакиева, радио MIXX 92,9 фм
