На 15-и ноември започват Коледните пости. Те продължават до 24 декември – Бъдни вечер. Постът е велика духовна сила. Той освещава душите ни и ни помага да побеждаваме тъмните сили и лошите мисли в нас. Същевременно постът пречиства тялото, което е храм на Светия Дух. Затова духовното очистване включва не само ограничаване на храната, но и освобождаване от греховни действия.
Без молитва и покаяние обаче постът се превръща само в една диета. Ето каква храна е разрешено да се яде по време на постите: На Коледни заговезни – денят преди започване на постите, за последно се яде блажно. На този ден се коли кокошка, която се приготвя с кисело зеле. Правят се също тиквеник с орехи и пълнени чушки с боб. По време на постите не се разрешават мляко, млечни продукти, яйца и месо. Рибата е позволена на Никулден. По време на постите можем да ядем всичко, което е от растителен произход. Напълно се забранява консумацията на месо, яйца и млечни продукти.
Ако по време на поста има по-голям християнски празник, се разрешава риба. През Коледните пости това са 21 ноември – Въведение Богородично и 6 декември – Никулден. Седмица преди причастие не се разрешава консумацията на олио и зехтин. Храните, които могат да заместят месото са бобовите – фасул, грах, леща, нахут. Те са богати на фибри и протеини, а също и на редица витамини. Чудесен избор за трапезата са продукти като киноа и булгур. Соята и варивата са най-добрата алтернатива на месото. Включете зеленчукови супи в менюто си.Сиренето и кашкавалът могат да бъдат заменени със сирене от растителен вид – например тофу (соево сирене) или сирене от кашу. Сезонните плодове и зеленчуци – моркови, ряпа, зеле, цвекло, спанак, патладжан, тиква, цитруси, банани, ябълки, сушени плодове трябва да присъстват в менюто ни.Човек, който се готви за изповед и св. Причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене.
Който е болен или има хронични заболявания, непременно трябва да се посъветва с изповедника си, като му съобщи и мнението на лекаря.
