Имат ли значение фактите? Дезинформацията като инструмент по време на избори!

    Бюрото на Европейския парламент в България проведе публична дискусия на тема „Имат ли значение фактите? Дезинформацията като инструмент по време на избори“.
   Целта на събитието бе да насочи вниманието към съществуващите проблеми и да послужи като обмен на добри практики от различни държави. Участие в дискусията взеха Анели Ахонен от EUvsDisinfo, Европейска служба за външна дейност, Сам Джефърс, основател на проекта WhoTargetsMe, Крейг Дуайър, съосновател на ирландската Инициативата за прозрачен референдум и Марайе Аренце, образователен координатор в нидерландската неправителствена организация DROG, а журналистът Светослав Иванов бе модератор.
    Събитието бе открито Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на ЕП в България, а четиримата гости представиха опита на своите организации в борбата с дезинформацията в контекста на наближаващите европейски избори през май 2019 г.
   Анели Ахонен от Оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство в Европейската служба за външна дейност подчерта, че подобряването на комуникацията между европейските държави е от особена важност при противодействието срещу дезинформацията. Една от основните задачи на EUvsDisinfo е да сондира и анализира данни от медиите от последните три години, като ги предоставя на широката общественост. Едновременно с това европейските институции обединяват усилията си при борбата срещу това явление. Предвижда се също така да се работи със социалните мрежи, които са се ангажирали да предоставят редовно доклади за своите дейности за справяне с дезинформацията.
    Сам Джефърс представи платформата WhoTargetsMe, която може да проследи какви политически реклами получават потребителите ѝ във Фейсбук и да анализира кой и защо изпраща послания на определени групи от хора. Той подчерта, че политическите кампании са се променили много в последните десет години и че „таргетирането на потребителите“ с цел политическа реклама се е развило съществено, не на последно място благодарение на социалните мрежи, които са видели в това възможност за увеличаване на приходите си. Той припомни, че в края миналия век предизборните послания са се разпространявали през средствата за масово осведомяване, а предизборните кампании са разчитали предимно на активисти, докато в наши дни политиците имат нужда от добре финансирано целево разпространение на послания в социалните мрежи. Един от основните проблем според Джефърс е, че строгите правила за предизборните кампании по отношение на прояви и отразяване в традиционните медии не важат за социалните мрежи. Необходими са нови инструменти и методи, за да се разбере използването на платеното таргетиране по време на кампании.
    Крейг Дуайър, съосновател на Инициативата за прозрачен референдум, демонстрира важността на гражданската активност при борбата с дезинформацията, като представи как неговата организация е противодействала на това явление по време на референдума за легализацията на абортите в Ирландия. Благодарение на активната гражданска намеса на неговата организация Facebook и Google са взели мерки срещу „тъмните реклами“ по време на кампанията за референдума, като по този начин са ограничили възможностите за манипулация на избирателите.
    Марайе Аренце, образователен координатор в DROG, разказа за „ваксинирането“ на потребителите на новини срещу дезинформацията и подкани публиката да се включи в симулативна игра, провокирайки хората да мислят като „тролове“ и да създават и разпространяват невярна информация. Целта е потребителите да могат да разпознават новините с невярно съдържание и по този начин да могат да се предпазват от тяхното влияние.
    В последвалата дискусия публиката постави въпроси за това кой и как е таргетиран с дезинформация и кой е по-податлив на манипулации – дали по-възрастното поколение, което е и по-активно при гласуване, или т. нар. „дигитални номади“ от младото поколение. Обсъдени бяха и въпроси, свързани с ролята на традиционните медии в процеса на развенчаване на митове, бяха дадени примери за теми и проблеми, които с помощта на дезинформацията предизвикват разделение в обществото. Лекторите и публиката се обединиха около тезата, че е необходимо да се обърне по-сериозно внимание на образоването на гражданското общество и медиите за разпознаване на фалшиви новини, както и че е нужно активно гражданско участие в борбата с дезинформацията.