Времето е пари - последиците от забавяне на дългосрочния бюджет на ЕС

   На 20 февруари държавните ръководители в ЕС ще търсят съгласие относно дългосрочния бюджет. Ако срещата на върха не успее, последиците могат да бъдат сериозни.
   Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел свика лидерите на страните в ЕС в Брюксел в опит за намиране на обща позиция, която ще стане отправна точка за Съвета за преговори с Европейския парламент и Комисията. Парламентът прие своята позиция през ноември 2018 г., а първоначалният проект на Комисията бе обявен през май 2018 г. След като проведе двустранни дискусии с държавните ръководители през последните седмици, Шарл Мишел представи предложение за бюджета на 14 февруари, което ще е основа на преговорите на срещата на върха. То вече бе подложено на критики от водещи депутати в Европейския парламент. 
    Ако Съветът за пореден път не успее да излезе с обща позиция, това може да окаже влияние на много програми на ЕС, които би следвало да започнат да предоставят финансиране на европейските граждани и фирми от 1 януари 2021 г. По оценки това би означавало, че около 1 млн. млади европейци няма да могат да се възползват от програмата „Еразъм +“ за обучение в чужбина през 2021 г. Около 5 000 работни места за научни изследователи биха били загубени ‒ това са 3-4% от изследователските позиции в Европа. Други 7 000 работни места също са заплашени, а около 100 000 проекта, финансирани от ЕС, в области като енергийна ефективност, здравеопазване и бизнес няма да могат да стартират навреме.
   Настоящият дългосрочен бюджет (за периода 2014 ‒ 2020 г.) бе приет с шест месеца закъснение и това се отрази на много програми в държавите членки. Например, за гръцкото правителство бе трудно да използва европейско финансиране, за да подобри условията за приемане на бежанци. Когато настъпи миграционната криза през 2015 г., нямаше готови центрове. Швеция и Австрия също нямаха финансиране от ЕС, за да се справят с притока на хора по балканския маршрут. Около 25 000 до 30 000 стажове за обмен на студенти или преподаватели по програмата „Еразъм +“, планирани за 2014 г., не успяха да се осъществят.
    На пленарната сесия миналата седмица председателят на Парламента Давид Сасоли подчерта, че не е достатъчно Съветът да приеме позиция ‒ предложението трябва да бъде и амбициозно, за да подобри живота на европейците в бъдеще. „Това не са само абстрактни числа, те имат реални последици за живота на всички европейци“, каза Давид Сасоли, като даде пример с големите инвестиции, които са нужни, за да се превърне Европа в първия климатично неутрален континент. „Един добре финансиран бюджет на ЕС е в интерес на всички европейци и на всички държави членки“, заяви председателят на Парламента.