Забавянето на ръста на приходите и повишаващите се разходи за труд поставят на сериозно изпитание рентабилността на хотелите в България!

      През юни, Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) организира станалото вече традиционно национално допитване до мениджъри и собственици на хотели, което има за цел да покаже какво е реалното състояние на хотелския сектор и какви са нагласите и очакванията на хотелиерите към края на първото полугодие на 2024 г.
    По-важните изводи от допитването: Повишението на цените на нощувките от последните две години се забавя значително. Разходите за заплати и осигуровки на персонала обаче растат, без изгледи за забавяне. Приходите, ако въобще растат, се движат в рамките на малко над годишната инфлация за страната. Рентабилността в хотелския бизнес се свива, което поставя на изпитание уменията и гъвкавостта на собственици и мениджъри. Интересът към внос на работници от трети страни намалява за сметка на интереса към привличане в хотелите на студенти и ученици от горните класове. Силната конкуренция между хотелите води до това, „стихийното“ хотелиерство все повече да отстъпва място на професионалното управление от страна на опитни мениджъри.
     Ръстът на заетостта забавя темпо
В началото на летния сезон при една трета от хотелите в страната заетостта е без промяна спрямо средата на миналата година, една трета регистрират ръст до 10%, а 10% от хотелите са успели да постигнат ръст по-висок от 10%. Една четвърт от хотелите регистрират различнни проценти спад на заетостта. За сравнение, през миналата година значително по-висок процент хотели са регистрирали ръст – общо около 60%, докато през тази година такъв имат едва 40%. С почти 10% нараства делът на хотелите, които са без промяна на заетостта спрямо миналата година и със 7% нараства делът на тези, които отчитат спад в заетостта. Ръстът на цените гравитира около този на инфлацията 60% от хотелите са повишили цените с до 10%, а при една четвърт от тях липсва промяна спрямо миналата година. През миналата година при половината от хотелите повишението на цените е било с между 10 и 20%, докато през тази година липсва подобен ентусиазъм – едва 14% са предприели увеличение в този интервал. Като цяло прави впечатление над двойното нарастване на дела на тези, които не са повишавали цените – от 10 на 25%.
      Приходите от нощувки – тенденцията е към застой

За около 30% от хотелите приходите остават същите спрямо първото полугодие на 2023 г. и за около една трета нарастват с до 10% – отново в рамките на или малко над годишната инфлация. 17% са постигнали ръст от над 10%, а една пета от хотелите отчитат различни проценти спад на приходите, най-често до 10%. Сравнявайки с миналата година можем да кажем, че през 2024 г. ситуацията с приходите не изглежда розова. Към средата на 2023 г., цели 70% от хотелиерите са отчели някакъв ръст на приходите, срещу 50% през тази година. В миналогодишната анкета едва 13% от хотелиерите обявяват, че приходите им остават същите, докато сега този дял е 30% – почти тройно нарастване. Това означава, че като цяло ръстът в приходите се забавя значително, с тенденция към застой. Оперативните разходи набъбват заплашително Ако в голямата си част приходите от нощувки остават без промяна спрямо миналата година, то това далеч не може да се каже за оперативните разходи на хотелите. 40% от анкетираните посочват ръст на разходите между 10 и 20%, а за една пета от тях те са нараснали с над 20% (!). При една трета от хотелиерите оперативните раходи са се увеличили с до 10% и едва 5% посочват, че те са същите като миналата година. Ако сравним тези отговори с отговорите на предишния въпрос – за ръста на приходите, изводът, който се набива на очи е, че при едни и същи или малко по-високи приходи, оперативните разходи на хотелите скачат значително. Преведено на бизнес език това означава, че рентабилността на хотелския бизнес в България се свива значително спрямо миналата година. Основните предизвикателства пред бизнеса остават  
     Едва ли в бранша има някой изненадан, че в структурата на разходите най-висок скок в сравнение с първото полугодие на миналата година отбелязват разходите за заплати и осигуровки – при над 70% от анкетираните. Липсата на персонал пък води класацията на най-сериозните предизвикателства пред хотелския сектор – с над половината от отговорите и ръст от над 10% спрямо отговорите от миналогодишната анкета. Малко над една пета от хотелиерите отговярят, че най-голямото предизвикателство пред техния бизнес е ръстът на разходите, 10% от отговорите събира опцията „Спадът на туристите от традиционния за моя хотел пазари“ и още толкова – „Невъзможността за дългосрочно планиране на бизнеса“. За кадрите с любов През изминалите две години най-популярният отговор на въпроса „Как може да бъде решен въпросът с липсата на кадри в туризма?“ беше „Повишаване на заплатите, така че да станат конкурентни на други сектори“. През това полугодие обаче решението вече се търси в нова посока – „Ангажиране на студенти и ученици от горните класове със стажове и програми за заетост.“ – над 1/3 от попълнилите акнетата, докато решение в посока повишаване на заплатите виждат една четвърт от респондентите. В средата на миналата година съотношението между тези отговори е било обратното. Изводът от този обрат е, че при настоящите цени на нощувките ръстът на възнагражденията наближава своя таван, над който вече сериозно би се свила и без това не особено високата рентабилност на хотелите. Какво се случва с опцията за внос на работници от трети страни? Едва 17% от хотелиерите виждат това като устойчиво решение, за сметка на миналата година, когато делът е бил 26% – почти 10% спад.
    
Прогнози и очаквания за близките месеци
На въпрос, свързан с очакванията за бизнес климата в туризма, над половината от анкетираните не очакват той да се подобри до края на годината, което означава, че скептиците нарастват с 10% спрямо миналата година. В същото време, над 60% от хотелиерите очакват през тази година техният собствен бизнес да отбележи някакъв ръст, което, макар да звучи парадоксално на фона на данните дотук, е лъч оптимизъм в иначе не особено позитивната картина на бранша. На традиционния въпрос кога очакват бизнесът им да се върне до нивата на считаната за еталон 2019 г., 40% от хотелиерите отговарят, че вече са достигнали тези нива, а също толкова смятат, че това ще им отнеме повече от една година.
    Очаква ли се ново повишение на цените Очевидно тенденцията за повишение на цените се забавя значително, което личи и отговорите на този въпрос – почти 60% от попълнилите анкетата не предвиждат увеличение на цените до края на годината, а една трета от хотелиерите предвиждат ръст в рамките на до 10%. Кои чужди туристи ни посещават И през това полугодие румънците твърдо водят класацията, като най-многобройни чуждестранни туристи у нас (66%). Следващите най-важни пазари са Великобритания (36%), Германия (32%), Израел (21%), Турция (18%), Полша (18%) и Чехия (12%). Сумата от процентите е над 100, понеже тук има възможност за повече от един отговор. Кой-кой е от участниците в допитването В допитването се включиха собственици и мениджъри на 166 хотела и хотелски групи или около 8% от категоризираните хотели в България. Като тип хотели, една трета са представителите на морските, една трета на градските, а останалата една трета е почти поравно разделена между планинските и спа хотели. Почти поравно са три и четиризвездните хотели – 40% и 35%, 14% са петзвездните и 6% двузвездните. Около две трети от хотелите са с до 100 стаи, 17% са с между 100 и 200 и 15% са с над 200 стаи. Повече за допитването и профила на участниците можете да откриете тук: https://bit.ly/bahe-poll-mid2024
    За ВАНЕ Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) е национална професионална организация, която обединява мениджъри и собственици на хотели и хотелски групи от цялата страна. Членовете на асоциацията управляват градски, ваканционни и спа хотели с общо над 20 хил. хотелски стаи и осигуряват постоянна или сезонна заетост на над 24 хил. души. BAHE има за цел да развива и популяризира добрите управленски практики, да стимулира професионалното развитие на членовете си, както и да служи като платформа за контакти и обмен на идеи между същите.