Илинден e – традицията повелява да не се работи. Денят на най-великия еврейски пророк Илия в народния календар е популярен като Илинден. Жените пекат питки в чест на светеца, които раздават в църква или параклис, носещи името на св.Илия. Мъжете правят курбан – стар петел, кокошка или агне. Гледат кръвта на жертвеното животно да изтече до оброчен камък или под вековен дъб, вярват, че това ще ги предпази от суша, гръм и град.
     В някои краища, на Илинден се организира общоселски събор, който завършва с тържествен маслосвет. Свещеникът обикаля три пъти селото, заедно с присъстващите като се моли на Свети Илия да пази хората и животните от болести и природни бедствия. Народът ни го нарича Гръмовник, Гръмоделец, Гръмоломник и вярва, че когато на Илинден се святка и трещи, светецът се бори с лами и хали, които летят в небето и водят градоносните облаци. Народът ни се е научил най-чинно да умилостивява най-страшните си светци, тези, които люто могат да се сърдят за прегрешенията и тежко да наказват, а св. Илия е един от тях.
     Има поверие, че на Илинден – 20 юли и 2 август (по стар стил), не трябва да се влиза в морето.
     Именици днес са Илия, Илиан, Илияна, Илиана, Илико, Илина, Илка, Иляна, Елиан, Елин ,Лило, Лилчо, Личо, Лиля, Лино, Лильо.
В чест на светеца празнуват кожарите, кожухарите, самарджиите, керемидчиите,майсторите и калфите заедно се гощават и веселят. Керемидчиите правят колела от глина, символ на колелата от небесната колесница, с която светецът се възнесъл към небесата.