На 27 декември празнуваме Стефановден, последният празник за годината. За него хората разказват, че „затваря кръга“ на старата година. Свети Стефан е първият християнски мъченик и първият архидякон в Йерусалимската църква. Светията вършел чудеса и много знамения, възлагал ръце върху болни и те оздравявали. Вярата му в Бога била така силна, че той не се страхувал да се опълчи на тези, които извършвали гонения срещу християните. По времето, когато живял Стефан имало закон, който действал срещу апостолите, които продължавали делото на Исус.
На празничната трапеза се слага: свинско с кисело зеле, баница с месо. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини Най- често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо. Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта.
Имен ден празнуват и всички, които носят имената Стефан, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефи, Стефка, Стефко, Стефчо, Стоян, Стояна, Стоянка, Станимир, Станимира, Венчо, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станислав, Станислава, Станчо, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стою, Таня, Теки, Теньо, Фани, Цако, Цанка, Цанко, Цано, Цанчо, Цоко, Цона, Цонко, Цоню, Шон, Шона.
