Трифон Зарезан е празник на лозарите, градинарите и кръчмарите и го отбелязваме по нов стил на 1 февруари. Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът. Имен ден отбелязват Трифон и Лозан.
    На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб и кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите. А като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби.
    Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионисий – бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т.нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.
    Tрифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.