Частично слънчево затъмнение ще бъде видимо за любителите астрономи в южния тихоокеански район в края на седмицата
У нас ще са видими началните частични фази на пълното лунно затъмнение на 16 май и ще можем да проследим отначало докрай частичното слънчево затъмнение на 25 октомври.
Частичното слънчево затъмнение на 30 април ще се наблюдава от югоизточната част на Тихия океан и Южна Америка (Чили, Аржентина, Парагвай, Уругвай и Южна Боливия). От България явлението няма да бъде видимо, посочва авторът.
По време на това затъмнение Луната ще бъде близо до възходящия възел на своята орбита. Максималната фаза ще настъпи 4.7 дни преди лунния апогей.
Първият контакт на полусянката на Луната със Земята ще настъпи 20 секунди след 21:45 часа на 30 април, а максималната фаза ще бъде в 23 часа, 41минути и 26 секунди. В максималната фаза на затъмнението близо 0.64 диаметъра от слънчевия диск ще бъдат закрити от Луната, пише Маркишки.
От Западна Европа и от Централна и Западна Африка пълното лунно затъмнение ще се наблюдава рано сутринта на 16 май, преди залеза на Луната. От Северна Америка явлението ще бъде видимо в първите часове на нощта след изгрева на Луната. Най-удобно затъмнението ще може да се проследи от Атлантика, Южна Америка, югоизточните части на Тихия океан и Антарктика. От България ще наблюдаваме само началото на явлението, посочва физикът.
В началото на затъмнението от земната полусянка в 4 часа и 32 минути Луната ще бъде на височина 13 градуса над югозападния хоризонт за София и на 10 градуса за Варна, четем в „По-забележителни астрономически явления“. Тогава все още няма да се забелязва разлика от обичайния вид на пълната Луна. Яркостта на източния край на лунния диск ще започне да спада по-осезаемо с наближаването на първия контакт със земната сянка в 5 часа и 28 минути. Тогава за наблюдател от София Луната ще бъде на височина едва 5 градуса над хоризонта, поради което е нужно да се избере място за наблюдение с нисък хоризонт в посока югозапад-запад, съветва Пенчо Маркишки.
В момента на залеза на Луната в 6 часа и пет минути за София близо половината от нейния диск ще бъде вече покрит от земната сянка. Поради настъпващата дневна светлина обаче (Слънцето в София ще изгрее в 6 часа 4 минути), затъмнената част на лунния диск няма да се наблюдава добре до залеза на Луната.
За Източна България условията ще са по-неблагоприятни, предупреждава физикът. За Варна Луната ще залезе в 5 часа и 44 минути, само 16 минути след началото на затъмнението от земната сянка. За Варна Слънцето тогава ще изгрее в същия момент. Пълната фаза на затъмнението няма да може да се наблюдава от България, посочва Маркишки.
Вечерите около 29 април са подходящи за наблюдение и на Меркурий, тъй като тогава залезът на Меркурий ще закъснява най-много след слънчевия заник през тази година – до 1 час и 56 минути, посочва физикът. Другите по-удобни моменти ще са утрините.
Източник: dariknews.bg
