Последното проучване „Евробарометър“ на Европейския парламент разкрива високите очаквания на гражданите по отношение на ЕС и общия бюджет за периода след 2027 г. На фона на геополитическата несигурност мнозинството от европейците (68%) смятат, че ЕС следва да играе по-голяма роля в защитата на своите граждани от глобални кризи и рискове за сигурността. В България също мнозинството от респондентите (56%) заявяват, че ЕС следва да играе по-голяма роля в защитата на своите граждани, като страната е в една група с Естония (56%) и Австрия (54%), а най-положителни нагласи по този показател се наблюдават в Кипър (91%), Ирландия (83%), Люксембург (82%) и Швеция (82%).
    Девет от всеки десет европейски граждани (90%) призовават държавите членки на ЕС, да бъдат по-сплотени, а над три четвърти (77%) смятат, че ЕС се нуждае от повече средства, за да се справи с настоящите глобални предизвикателства. Делът за България по тези показатели е съответно 83% (сплотеност), като страната се нарежда на предпоследно място преди Румъния (73%) и 69% (финансиране), като страната е в една група с Германия (70%), Естония (69%) и Румъния (68%). Приоритетите на гражданите отразяват загрижеността относно настоящата политическа и икономическа ситуация Според респондентите ЕС трябва да се съсредоточи върху отбраната и сигурността (37%) и върху конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (32%), за да укрепи позицията си в света и да се справи с настоящия политически и икономически контекст. Основните приоритети според българските граждани трябва да бъдат конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (40%) и демографията, миграцията и застаряването на населението (34%), като отбраната и сигурността остават на пета позиция (24%) след енергийната независимост, ресурсите и инфраструктурите (28%) и безопасността на храните и селското стопанство (28%).
    В отговор на въпроса кои са областите, на които Европейският парламент следва да даде приоритет, участниците в проучването посочват на първо място инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (41%), отбраната и сигурността (34%), както и борбата срещу бедността и социалното изключване (31%). И българските респонденти са посочили като основен приоритет инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (56%), а на втора и трета позиция съответно подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (44%) и борбата срещу бедността и социалното изключване (42%). Отбраната и сигурността остават на шеста позиция с 21% подкрепа. Овладяването на инфлацията и разходите за живот вече се очерта като ключов проблем при последните европейски избори, както показа следизборното проучване „Евробарометър“ в ЕС, като икономическата ситуация продължава да бъде основен повод за безпокойство за много европейци.
    Близо осем от всеки десет европейци (78%) смятат, че за да се инвестира по-добре в това, което е от значение, все по-голям брой проекти ще трябва да бъдат финансирани от ЕС като цяло, а не от отделните държави членки. В България подкрепата по този показател е 73%, близка до средната за ЕС, като най-висока е подкрепата в Малта (92%), а най-ниска – в Румъния (60%). Прозрачността е от ключово значение 91% от европейските граждани (88% за България) заявяват, че Европейският парламент трябва да разполага с цялата необходима информация и средства, за да контролира правилно разходите на ЕС. Едновременно с това 85% от европейците (82% от българските респонденти) с мнозинство във всички страни от Съюза, са съгласни, че предоставянето на средства на държавите членки следва да зависи от спазването на върховенството на закона и демократичните принципи в страните.
     Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви: „Гражданите на ЕС искат Европа да се съсредоточи върху сигурността и икономиката. Те търсят стабилност от Европейския съюз и очакват един силен и единен европейски глас в днешния несигурен свят. Ето защо нашите приоритети и следващият дългосрочен бюджет на ЕС трябва да позволят на Съюза да посрещне новите геополитически реалности. Парламентът се вслуша в исканията на хората и сега трябва да подплатим думите си с дела и средства, да инвестираме в това, което е важно, и да постигнем резултати за нашите граждани“.
     Членството в ЕС влияе на живота на гражданите Почти трима от всеки четирима респонденти (72%) заявяват, че действията на ЕС оказват въздействие върху тяхното ежедневие, като половината от тях (50%) считат въздействието за „положително“, 31% — за „нито особено положително, нито отрицателно“, а 18% — за „отрицателно“. България е на едно от последните места по този показател, заедно с Латвия (61%) Румъния (60%) и Хърватия (58%), като 62% от българските респондентисмятат, че действията на ЕС оказват въздействие върху тяхното ежедневие – намаление от 3 процентни пункта в сравнение с проучването от януари-февруари 2025 г. 51% от българските респонденти оценяват въздействието на ЕС като „положително“, 28% — като „нито особено положително, нито отрицателно“, а 21% — като „отрицателно“, което е близко до средното за ЕС. ЕС се смята за място на стабилност, като 73% от европейците заявяват, че тяхната страна е извлякла ползи от членството си в Съюза. България е на последно място по този показател, като 58% от българските респонденти (спад с 3 проценти пункта в сравнение с проучването от януари-февруари 2025 г.) са на мнение, че страната е извлякла ползи от членството си в ЕС, а преди България са Австрия (60%) и Чехия (62%). Основните причини за ползите от членството в ЕС, посочени от европейските граждани, са приносът на ЕС за опазването на мира и укрепването на сигурността (37%), подобреното сътрудничество между държавите членки (36%) и приносът за икономическия растеж (29%). Българските респонденти посочват новите възможности за работа, които ЕС предоставя, като основна причина за ползата от членството в ЕС, като следващите по важност причини се припокриват със средноевропейските -опазването на мира и укрепването на сигурността (29%), подобреното сътрудничество между държавите членки (29%) и приносът за икономическия растеж (22%).