В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики. Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.
  Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи – обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря. За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия.
    В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството. Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например – боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им. Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази „за Богородица“. Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга. баница с късмети
    Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название – сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна – преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.
     Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.