На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица – време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник.
    Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие. В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие.
    През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа. Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни.
    Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е. Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя