На 15, 16 и 17 юли българската народна традиция отбелязва Горещниците – три дни, които според поверието са най-горещите през годината и могат да предскажат каква ще бъде зимата.

Според народните вярвания първият, вторият и третият Горещник съответстват на месеците януари, февруари и март. Ако денят е топъл, зимният месец ще бъде мек, а ако е хладен – се очакват студове и виелици.

Тази година обаче традицията няма да се потвърди от времето. Прогнозите сочат температури, близки до обичайните за сезона, а не екстремни горещини, каквито народът свързва с тези дни.

В миналото Горещниците били сред най-строго спазваните летни празници. Хората вярвали, че така ще предпазят домовете и нивите си от пожари и градушки. Не се работело на полето, не се палел огън, не се пече хляб, а на третия ден се палел нов общ огън, от който всяко семейство подновявало огнището си.

С Горещниците са свързани и множество любовни обреди. В някои райони на страната момите събирали съчки, носели вода от воденица и изпълнявали магически ритуали с надеждата повече ергени да се заглеждат по тях. Именно от тези дни в селата из Стара планина започвал и сезонът на моминските седенки.

Макар днес Горещниците да се възприемат предимно като част от богатото българско фолклорно наследство, те и до днес напомнят за времето, когато хората са живели в ритъма на природата и са търсели знаци за бъдещето във всеки ден от годината.